новини

Могат ли да се събират тъканни проби от здрави хора, за да се постигне напредък в медицината?

Как да се постигне баланс между научните цели, потенциалните рискове и интересите на участниците?

В отговор на призива за прецизна медицина, някои клинични и фундаментални учени са се изместили от оценката кои интервенции са безопасни и ефективни за повечето пациенти към по-прецизен подход, насочен към намиране на правилната терапия за правилния пациент в точното време. Научният напредък, първоначално въплътен в областта на онкологията, показа, че клиничните класове могат да бъдат подразделени на молекулярни присъщи фенотипове, с различни траектории и различни терапевтични отговори. За да опишат характеристиките на различните клетъчни типове и патологични образувания, учените са създали тъканни карти.

За да насърчи изследванията на бъбречните заболявания, Националният институт по диабет, храносмилателни и бъбречни заболявания (NIDDK) проведе семинар през 2017 г. Сред участниците бяха фундаментални учени, нефролози, федерални регулатори, председатели на институционалния съвет за преглед (IRB) и може би най-важното - пациенти. Участниците в семинара обсъдиха научната стойност и етичната приемливост на бъбречните биопсии при хора, които не се нуждаят от тях в клиничните си грижи, тъй като носят малък, но ясен риск от смърт. Съвременните „омикс“ техники (молекулярни методи за изследване като геномика, епигеномика, протеомика и метаболомика) могат да се приложат към тъканния анализ, за ​​да се изяснят неизвестни досега пътища на заболяването и да се идентифицират потенциални цели за лекарствена интервенция. Участниците се съгласиха, че бъбречните биопсии са приемливи единствено за изследователски цели, при условие че са ограничени до възрастни, които дават съгласие, разбират рисковете и нямат личен интерес, че получената информация се използва за подобряване на благосъстоянието на пациентите и научните познания и че органът за преглед, IRB, одобрява проучването.

Следвайки тази препоръка, през септември 2017 г. финансираният от NIDDK проект „Прецизна медицина за бъбреци“ (KPMP) създаде шест пункта за набиране на участници за събиране на тъкан от пациенти с бъбречно заболяване, които нямаха индикации за клинична биопсия. През първите пет години от проучването бяха извършени общо 156 биопсии, включително 42 при пациенти с остро бъбречно увреждане и 114 при пациенти с хронично бъбречно заболяване. Не бяха настъпили смъртни случаи, а усложненията, включително симптоматично и асимптоматично кървене, бяха в съответствие с описаните в литературата и формулярите за съгласие за проучването.

Изследванията с омикс технология повдигат ключов научен въпрос: Как се сравнява тъкан, събрана от пациенти със заболяване, с „нормалната“ и „референтната“ тъкан? Този научен въпрос от своя страна повдига важен етичен въпрос: Етично приемливо ли е да се вземат тъканни проби от здрави доброволци, за да могат те да бъдат сравнени с тъканни проби от пациенти? Този въпрос не се ограничава само до изследвания на бъбречни заболявания. Събирането на здрави референтни тъкани има потенциала да допринесе за напредъка в изследванията на редица заболявания. Но рисковете, свързани със събирането на тъкани от различни органи, варират в зависимост от достъпността на тъканите.