новини

От февруари тази година генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус и директорът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията на Китай Уанг Хешенг заявяват, че „Болестта X“, причинена от неизвестен патоген, е трудна за избягване и че трябва да се подготвим и да реагираме на пандемията, причинена от нея.

Първо, партньорствата между публичния, частния и нестопанския сектор са централен елемент от ефективния отговор на пандемията. Преди да започне тази работа обаче, трябва да положим реални усилия, за да осигурим навременен и равноправен глобален достъп до технологии, методи и продукти. Второ, редица нови технологии за ваксини, като mRNA, ДНК плазмиди, вирусни вектори и наночастици, са доказано безопасни и ефективни. Тези технологии са били изследвани в продължение на до 30 години, но не са били лицензирани за употреба от хора до избухването на Covid-19. Освен това, скоростта, с която тези технологии се използват, показва, че е възможно да се изгради истинска платформа за ваксини с бърз отговор и да се реагира своевременно на новия вариант на SARS-CoV-2. Наличието на този набор от ефективни технологии за ваксини ни дава и добра основа за разработване на кандидати за ваксини преди следващата пандемия. Трябва да бъдем проактивни в разработването на потенциални ваксини за всички вируси с пандемичен потенциал.

Трето, нашият набор от антивирусни терапии е добре подготвен да отговори на вирусната заплаха. По време на пандемията от Covid-19 бяха разработени ефективни терапии с антитела и високоефективни лекарства. За да се сведе до минимум загубата на човешки живот при бъдеща пандемия, трябва да произвеждаме и широкоспектърни антивирусни терапии срещу вируси с пандемичен потенциал. В идеалния случай тези терапии трябва да са под формата на хапчета, за да се подобри капацитетът за разпространение в условия на високо търсене и ниски ресурси. Тези терапии също трябва да бъдат лесно достъпни, без ограничения от частния сектор или геополитически сили.

Четвърто, наличието на ваксини в складове не е същото като осигуряването им на широк достъп. Логистиката на ваксинацията, включително производството и достъпът, трябва да се подобри. Алиансът за иновативна готовност за пандемии (CEPI) е глобално партньорство, създадено за предотвратяване на бъдещи пандемии, но са необходими повече усилия и международна подкрепа, за да се увеличи максимално въздействието му. Докато се подготвяме за тези технологии, трябва да се проучи и човешкото поведение, за да се повиши осведомеността относно спазването на изискванията и да се разработят стратегии за противодействие на дезинформацията.

И накрая, необходими са повече приложни и фундаментални изследвания. С появата на нов вариант на SARS-CoV-2, който е напълно различен по антиген, е засегната и ефективността на различни ваксини и терапевтични лекарства, разработени преди това. Различни техники са имали различна степен на успех, но е трудно да се определи дали следващият пандемичен вирус ще бъде засегнат от тези подходи или дори дали следващата пандемия ще бъде причинена от вирус. Без да можем да предвидим бъдещето, трябва да инвестираме в приложни изследвания на нови технологии, за да улесним откриването и разработването на нови лекарства и ваксини. Трябва също така да инвестираме широко и сериозно във фундаментални изследвания на микроорганизми с епидемичен потенциал, вирусната еволюция и антигенния дрейф, патофизиологията на инфекциозните заболявания, човешката имунология и техните взаимовръзки. Разходите за тези инициативи са огромни, но малки в сравнение с въздействието на Covid-19 върху човешкото здраве (както физическо, така и психическо) и световната икономика, оценено на повече от 2 трилиона долара само през 2020 г.

Огромното въздействие на кризата с Covid-19 върху здравето и социално-икономическото състояние категорично показва критичната необходимост от специализирана мрежа, посветена на превенцията на пандемиите. Мрежата ще може да открива вируси, които се разпространяват от диви животни към добитък и хора, преди да се развият в локализирани огнища, например, за да предотврати епидемии и пандемии със сериозни последици. Въпреки че такава официална мрежа никога не е била създавана, тя не е непременно изцяло ново начинание. Вместо това, тя ще се основава на съществуващите многосекторни операции за мониторинг, като се основава на вече действащи системи и капацитет. Хармонизация чрез приемане на стандартизирани процедури и споделяне на данни за предоставяне на информация за глобални бази данни.

Мрежата се фокусира върху стратегическо вземане на проби от диви животни, хора и добитък в предварително идентифицирани горещи точки, елиминирайки необходимостта от световно наблюдение на вирусите. На практика са необходими най-новите диагностични техники за откриване на ранни вируси на разливи в реално време, както и за откриване на много ключови ендемични вирусни семейства в проби, както и други нови вируси, произхождащи от дивата природа. Същевременно са необходими глобален протокол и инструменти за подпомагане на вземането на решения, за да се гарантира, че новите вируси се отстраняват от заразените хора и животни веднага щом бъдат открити. Технически този подход е осъществим благодарение на бързото развитие на множество диагностични методи и достъпни технологии за ДНК секвениране от следващо поколение, които позволяват бързо идентифициране на вируси без предварително познаване на целевия патоген и предоставят специфични за вида/щама резултати.

С депозирането на нови генетични данни и свързаните с тях метаданни за зоонозните вируси в дивата природа, предоставени от проекти за откриване на вируси, като например проекта „Глобален виром“, в глобални бази данни, глобалната мрежа за наблюдение на вируси ще стане по-ефективна при откриване на ранно предаване на вируси на хора. Данните ще помогнат и за подобряване на диагностичните реагенти и тяхното използване чрез ново, по-широко достъпно и рентабилно оборудване за откриване и секвениране на патогени. Тези аналитични методи, комбинирани с биоинформатични инструменти, изкуствен интелект (ИИ) и големи данни, ще помогнат за подобряване на динамичните модели и прогнози за инфекции и разпространение чрез постепенно укрепване на капацитета на глобалните системи за наблюдение за предотвратяване на пандемии.

Създаването на такава мрежа за надлъжно наблюдение е изправено пред значителни предизвикателства. Съществуват технически и логистични предизвикателства при проектирането на рамка за вземане на проби за наблюдение на вируса, установяването на механизъм за споделяне на информация за редки случаи на разпространение, обучението на квалифициран персонал и гарантирането, че общественият сектор и секторът на здравеопазването на животните предоставят инфраструктурна подкрепа за събиране, транспортиране и лабораторни тестове на биологични проби. Необходими са регулаторни и законодателни рамки, които да се справят с предизвикателствата, свързани с обработката, стандартизирането, анализа и споделянето на големи количества многоизмерни данни.

Официалната мрежа за наблюдение също ще трябва да има свои собствени механизми за управление и членове на организации от публичния и частния сектор, подобни на Глобалния алианс за ваксини и имунизация. Тя също така трябва да бъде напълно съгласувана със съществуващите агенции на ООН, като например Световната организация по прехрана и земеделие/Световната организация за здравеопазване на животните/СЗО. За да се гарантира дългосрочната устойчивост на мрежата, са необходими иновативни стратегии за финансиране, като например комбиниране на дарения, безвъзмездни средства и вноски от финансиращи институции, държави членки и частния сектор. Тези инвестиции трябва да бъдат свързани и със стимули, особено за глобалния Юг, включително трансфер на технологии, развитие на капацитет и справедливо споделяне на информация за нови вируси, открити чрез глобални програми за наблюдение.

Въпреки че интегрираните системи за наблюдение са от решаващо значение, в крайна сметка е необходим многостранен подход, за да се предотврати разпространението на зоонозни заболявания. Усилията трябва да се съсредоточат върху справянето с първопричините за предаването, намаляването на опасните практики, подобряването на системите за животновъдство и повишаването на биосигурността в хранителната верига за животните. Същевременно разработването на иновативни диагностични методи, ваксини и терапии трябва да продължи.

Първо, от съществено значение е да се предотвратят странични ефекти чрез приемане на стратегия „Едно здраве“, която свързва здравето на животните, хората и околната среда. Смята се, че около 60% от огнищата на болести, невиждани досега при хората, са причинени от естествени зоонозни заболявания. Чрез по-строго регулиране на търговските пазари и прилагане на закони срещу търговията с диви животни, човешките и животинските популации могат да бъдат разделени по-ефективно. Усилията за управление на земята, като например спирането на обезлесяването, не само са от полза за околната среда, но и създават буферни зони между дивата природа и хората. Широкото приемане на устойчиви и хуманни земеделски практики би елиминирало прекомерната употреба при домашните животни и би намалило употребата на профилактични антимикробни средства, което би довело до допълнителни ползи за предотвратяване на антимикробна резистентност.

Второ, безопасността в лабораторията трябва да бъде засилена, за да се намали рискът от неволно освобождаване на опасни патогени. Регулаторните изисквания следва да включват оценки на риска, специфични за обекта и дейността, за да се идентифицират и смекчат рисковете; основни протоколи за превенция и контрол на инфекциите; и обучение за правилното използване и придобиване на лични предпазни средства. Съществуващите международни стандарти за управление на биологичния риск следва да бъдат широко възприети.

Трето, проучванията на GOF-of-function (GOF), насочени към изясняване на преносимите или патогенните характеристики на патогените, трябва да бъдат подходящо контролирани, за да се намали рискът, като същевременно се гарантира, че важната изследователска работа и разработването на ваксини продължават. Такива GOF проучвания могат да доведат до образуване на микроорганизми с по-голям епидемичен потенциал, които могат да бъдат освободени неволно или умишлено. Международната общност обаче все още не е постигнала съгласие кои изследователски дейности са проблематични или как да се смекчат рисковете. Като се има предвид, че изследванията на GOF се провеждат в лаборатории по целия свят, има спешна нужда от разработване на международна рамка.